Според последния доклад на IMARC Group, индийската индустрия за торове е на път на силен растеж, като се очаква размерът на пазара да достигне 138 крори рупии до 2032 г. и сложен годишен темп на растеж (CAGR) от 4,2% от 2024 до 2032 г. Този растеж подчертава важната роля на сектора в подкрепа на селскостопанската производителност и продоволствената сигурност в Индия.
Воден от нарастващото търсене в селското стопанство и стратегическите правителствени намеси, размерът на индийския пазар на торове ще достигне 942,1 крори рупии през 2023 г. Производството на торове достигна 45,2 милиона тона през финансовата 2024 г., което отразява успеха на политиките на Министерството на торовете.
Индия, вторият по големина производител на плодове и зеленчуци в света след Китай, подкрепя растежа на индустрията за торове. Правителствени инициативи, като например схеми за директно подпомагане на доходите от централното и щатските правителства, също повишиха мобилността на земеделските производители и увеличиха способността им да инвестират в торове. Програми като PM-KISAN и PM-Garib Kalyan Yojana бяха признати от Програмата за развитие на ООН за техния принос към продоволствената сигурност.
Геополитическата обстановка допълнително повлия на индийския пазар на торове. Правителството наблегна на вътрешното производство на течна наноурея в опит да стабилизира цените на торовете. Министър Мансукх Мандавия обяви планове за увеличаване на броя на заводите за производство на нанотечна урея от девет на 13 до 2025 г. Очаква се заводите да произвеждат 440 милиона бутилки от 500 мл наноразмерна урея и диамониев фосфат.
В съответствие с инициативата „Атманирбхар Бхарат“, зависимостта на Индия от вноса на торове е значително намалена. През фискалната 2024 година вносът на урея е спаднал със 7%, вносът на диамониев фосфат е спаднал с 22%, а вносът на азот, фосфор и калий е спаднал с 21%. Това намаление е важна стъпка към самодостатъчност и икономическа устойчивост.
Правителството е разпоредило 100% покритие с нийм да се прилага върху всички субсидирани уреи от селскостопанско качество, за да се подобри ефективността на хранителните вещества, да се увеличат добивите от култури и да се поддържа здравето на почвата, като същевременно се предотврати отклоняването на урея за неселскостопански цели.
Индия се утвърди и като световен лидер в наномащабните селскостопански суровини, включително наноторове и микроелементи, които допринасят за екологичната устойчивост, без да се прави компромис с добивите на култури.
Правителството на Индия си е поставило за цел да постигне самодостатъчност в производството на урея до 2025-2026 г. чрез увеличаване на местното производство на наноурея.
Освен това, Paramparagat Krishi Vikas Yojana (PKVY) насърчава биологичното земеделие, като предлага 50 000 рупии на хектар за период от три години, от които 31 000 индийски рупии се разпределят директно на земеделските производители за биологични суровини. Потенциалният пазар за биологични и биоторове е на път да се разшири.
Изменението на климата представлява значителни предизвикателства, като се очаква добивите от пшеница да намалеят с 19,3% до 2050 г. и с 40% до 2080 г. За да се справи с това, Националната мисия за устойчиво земеделие (NMSA) прилага стратегии за повишаване на устойчивостта на индийското земеделие на изменението на климата.
Правителството се фокусира и върху рехабилитацията на затворени заводи за торове в Тарчел, Рамакунтан, Горакпур, Синдри и Балауни, както и върху обучението на фермерите относно балансираното използване на торове, производителността на културите и ползите от рентабилните субсидирани торове.
Време на публикуване: 03 юни 2024 г.